Военни експерти отхвърлят идеята САЩ да притежават Гренландия, за да я защитават

Министерството на отбраната управлява или използва над 128 задгранични бази в поне 51 държави, сочи доклад на Изследователската служба на Конгреса от 2024 г.

Независими анализи посочват, че общият брой, включително по-малки обекти, може да надхвърля 750 съоръжения в 80 държави и територии. Много от тях датират от Втората световна война и Студената война.

„Нямаме нужда от ‘собственост’, за да извършваме всички операции, които бихме искали“, изтъква пред WSJ пенсионираният адмирал от ВМС Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на НАТО.

Задграничните бази са гръбнакът на глобалната отбранителна стратегия на САЩ. Документ на Пентагона ги определя като „основния фактор, който прави възможни американските отбранителни дейности и военни операции“, като същевременно напредват стратегическите интереси на страната, според доклада на Конгреса. От 1,3 милиона военнослужещи на активна служба, близо 13% са базирани извън САЩ.

Най-големите американски военни инсталации зад граница се намират в Япония, Германия и Южна Корея. Тези държави, както и други съюзници, не само предоставят земя, но и поемат част от оперативните разходи.

По данни на Пентагона над 53 000 военнослужещи са разположени в бази в Япония, а повече от 36 000 – в Германия. Регионалният медицински център „Ландщул“ там е най-голямото задгранично медицинско съоръжение на Пентагона и обслужва военнослужещи от целия регион. Съседната авиобаза „Рамщайн“ дава работа на над 12 000 военни и цивилни служители на площ от около 4 000 акра.

Военноморската база в Гуантанамо, Куба, е изключение, при което приемащата държава счита американското присъствие за нелегитимно. Базата е създадена по дипломатически споразумения с неопределен срок, сключени десетилетия преди комунистическата революция от 1958 г. Но дори и там САЩ не притежават земята.

Гренландия, разположена непосредствено северно от източната част на Канада, е ключов вход към Арктическия океан. Островът се намира и под траекториите на потенциални междуконтинентални балистични ракети, изстрелвани от части на Русия или Китай.

Датските лидери заявиха, че Гренландия не е обект на продажба и че решенията за бъдещето на острова зависят преди всичко от неговите 57 000 жители.

Още от 40-те години на XX век САЩ разглеждат Гренландия като ключова за националната си сигурност и по време на Студената война поддържат 17 бази на територията ѝ.

Днес САЩ управляват само една база там – съоръжение на Космическите сили, фокусирано върху ранното предупреждение за ракетни атаки.

Дания, един от основателите на НАТО, казва, че е отворена за обсъждане на разширено американско присъствие в Гренландия. Миналата година Копенхаген също отстъпи пред натиска на Тръмп и се ангажира значително да засили собственото си военно присъствие в Арктика.

„Гренландия и суверенната държава Дания винаги са били коректни и отзивчиви домакини в продължение на десетилетия“, казва Ставридис.

Бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер отбелязва, че изразеното от Тръмп желание да „вземе“ Гренландия представлява „сериозна заплаха“ за 32-членния алианс.

„Самото внушение, че САЩ могат да бъдат сигурни само ако притежават Гренландия, поставя фундаментални въпроси относно готовността им да защитават държави, които не притежават“, каза Даалдер. Той е сред 14 бивши дипломати и експерти по национална сигурност от двете партии, които в петък публикуваха писмо, в което хвалят Дания като надежден съюзник и критикуват позицията на Тръмп по въпроса за Гренландия.

„Вместо да укрепва сигурността на САЩ, разсъжденията за завземане на Гренландия отслабват солидарността в Алианса, подкопават американската надеждност като доверен съюзник и намаляват възпиращата сила“, се казва в писмото.